Въздухът е този, който
като лек и нежен вятър,
душата ми освобождава,
когато се издигне страстно
мисълта ми към мечтите си...
Да се оставя така целуната
в обятията му и всяко мое
кътче да ликува в кръговрата му
е усещането че не се познава
душата ми, колко е щастлива,
но чувства отвътре как полита
в лъч светлина, в ярък пламък
който изгарят и изпепеляват
тялото ми...в прераждане...
и осмислят съществуването ми...
© Лили Вълчева Всички права запазени