Дишане
725
0
0
Издишане. И свършва кислородът.
Хомот ми натяга тишината.
Издишане. Самотност и виновност.
Сядам.
И тъжа на грешен замък...
Хиляда ножа сякаш във гръбнака
врязват ми, боли ме обсесивно.
Изпръхват сетива и брули вятър,
скланя се духът ми
и умира.
Издишам, но трепери в мене огън,
искрено изгарям в безнадеждност.
Изключвам всяка болка и умора
с мислите, градиращи до нежност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
