apriori (Уморена)
34 32
Mar 4, 2012, 11:59 PM

Дишане 

  Poetry
510 0 0

Издишане. И свършва кислородът.

Хомот ми натяга тишината.
Издишане. Самотност и виновност.

Сядам.

И тъжа на грешен замък...

Хиляда ножа сякаш във гръбнака
врязват ми, боли ме обсесивно.
Изпръхват сетива и брули вятър,
скланя се духът ми

и умира.

Издишам, но трепери в мене огън,

искрено изгарям в безнадеждност.

Изключвам всяка болка и умора

с мислите, градиращи до нежност.

 

© Уморена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??