Mar 4, 2012, 11:59 PM

Дишане 

  Poetry
582 0 0
Издишане. И свършва кислородът.
Хомот ми натяга тишината.
Издишане. Самотност и виновност.
Сядам.
И тъжа на грешен замък...
Хиляда ножа сякаш във гръбнака
врязват ми, боли ме обсесивно.
Изпръхват сетива и брули вятър,
скланя се духът ми
и умира.
Издишам, но трепери в мене огън,
искрено изгарям в безнадеждност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Уморена All rights reserved.

Random works
: ??:??