Дишане

apriori (Уморена)
34 32

4 mar 2012, 23:59

Poesía

527 0 0

Издишане. И свършва кислородът.

Хомот ми натяга тишината.
Издишане. Самотност и виновност.

Сядам.

И тъжа на грешен замък...

Хиляда ножа сякаш във гръбнака
врязват ми, боли ме обсесивно.
Изпръхват сетива и брули вятър,
скланя се духът ми

и умира.

Издишам, но трепери в мене огън,

искрено изгарям в безнадеждност.

Изключвам всяка болка и умора

с мислите, градиращи до нежност.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.