АнгелинаМихайлова (Ангелина Михайлова)
18 68
12.03.2021 г., 19:07 ч.

Див свят* 

  Поезия » За деца
998 1 12

Грее слънцето в простора

и безмилостно пече,

носи жегата умора,

бавно времето тече.

 

Толкова е, уф, горещо,

че чак въздухът трепти

и се случи лошо нещо –

жажда лъвчето морѝ.

 

Губи сили без водица,

да се движи то не може,

стене майката лъвица

и за него се тревожи.

 

А реката е далече.

Как да го замъкне там?

Идва ли му краят вече?

Диша лъвчето едвам.

 

Изведнъж земята диво

се разтресе, залюля

и да идва стадо сиво

слонове тя в миг видя.

 

Те на жегата в разгара,

с водица да се разхладят,

бързаха във надпревара

в реката да се потопят.

 

Един от тях се отдели,

лъвчето съзрял неволно,

лъвицата той приближи

и предложи доброволно

 

да помогне във бедата,

да го вземе със хобота

и го носи до реката,

за да му спаси живота.

 

Кимна майката лъвица.

Слонът със хобота вдигна,

отмаляла за водица,

милата ѝ рожба свидна.

 

Слонът крачеше полека,

а лъвицата до него

и направо без пътека

стигнаха реката, ето...

 

Слонът лъвчето остави,

махна със хобот за сбогом

и при свойте се отправи,

и отдалечи се ходом.

 

А пък лъвчето напи се

със водица чудодейна,

освежи се, ободри се

и край майка си приседна.

 

Силата му се възвърна,

бе животът му спасен.

В добро всичко се превърна

в този хубав, чуден ден.

 

От доброто проявено

бе мигът така щастлив!

Джунгла... Ала откровено...

Този свят не е тъй див!

 

 

*  Стихотворението е по случай,

    за който се твърди, че е истински.

© Ангелина Михайлова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Стихотворения за джунглата »

11 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??