Див свят*
Грее слънцето в простора
и безмилостно пече,
носи жегата умора,
бавно времето тече.
Толкова е, уф, горещо,
че чак въздухът трепти
и се случи лошо нещо –
жажда лъвчето морѝ.
Губи сили без водица,
да се движи то не може,
стене майката лъвица
и за него се тревожи.
А реката е далече.
Как да го замъкне там?
Идва ли му краят вече?
Диша лъвчето едвам.
Изведнъж земята диво
се разтресе, залюля
и да идва стадо сиво
слонове тя в миг видя.
Те на жегата в разгара,
с водица да се разхладят,
бързаха във надпревара
в реката да се потопят.
Един от тях се отдели,
лъвчето съзрял неволно,
лъвицата той приближи
и предложи доброволно
да помогне във бедата,
да го вземе със хобота
и го носи до реката,
за да му спаси живота.
Кимна майката лъвица.
Слонът със хобота вдигна,
отмаляла за водица,
милата ѝ рожба свидна.
Слонът крачеше полека,
а лъвицата до него
и направо без пътека
стигнаха реката, ето...
Слонът лъвчето остави,
махна със хобот за сбогом
и при свойте се отправи,
и отдалечи се ходом.
А пък лъвчето напи се
със водица чудодейна,
освежи се, ободри се
и край майка си приседна.
Силата му се възвърна,
бе животът му спасен.
В добро всичко се превърна
в този хубав, чуден ден.
От доброто проявено
бе мигът така щастлив!
Джунгла... Ала откровено...
Този свят не е тъй див!
* Стихотворението е по случай,
за който се твърди, че е истински.
© Ангелина Михайлова All rights reserved.
