30.09.2009 г., 13:22

Дива съм

1.1K 0 13

 

 

В косите ми
джунглите са много тъмни.
Насечени от палми.
И от змии.
Ягуари се разхождат
във ръцете.
Мъркащи и търсещи.
Жълти луни са очите ми.
Пълнолуния подивели.
Земята под краката е далечна.
В полети оргазмени.
Устните ми лудо съживяване
копнеят.
За потапяне.
Сам си в джунглата.
Страх те е.
Осезаема съм в дъждовете.
С капките се сливам.
Превърни се в него.
Завали във мен. Пороен.
Отнеси ме без ръце на тихи брегове.
Ако смееш да погледнеш.
В дивите ми пълнолуния.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...