Sep 30, 2009, 1:22 PM

Дива съм

  Poetry
1.1K 0 13

 

 

В косите ми
джунглите са много тъмни.
Насечени от палми.
И от змии.
Ягуари се разхождат
във ръцете.
Мъркащи и търсещи.
Жълти луни са очите ми.
Пълнолуния подивели.
Земята под краката е далечна.
В полети оргазмени.
Устните ми лудо съживяване
копнеят.
За потапяне.
Сам си в джунглата.
Страх те е.
Осезаема съм в дъждовете.
С капките се сливам.
Превърни се в него.
Завали във мен. Пороен.
Отнеси ме без ръце на тихи брегове.
Ако смееш да погледнеш.
В дивите ми пълнолуния.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...