30.04.2009 г., 20:14 ч.

Дивен миг 

  Поезия » Любовна
772 0 6

Очите ти са лунна светлина

и къпя се в игривото сияние,

усмивката ти - приливна вълна,

изпраща ми омайващо послание.


 

Каква бе тази власт над мен,

успя да влезеш във сърцето,

попаднах без да искам в плен

в света, от двама ни изплетен.


 

И все се връщам в оня дивен миг,

когато с теб душите си събрахме,

написахме един вълшебен стих

и зрънцето на любовта посяхме.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??