Дивен миг
Очите ти са лунна светлина
и къпя се в игривото сияние,
усмивката ти - приливна вълна,
изпраща ми омайващо послание.
Каква бе тази власт над мен,
успя да влезеш във сърцето,
попаднах без да искам в плен
в света, от двама ни изплетен.
И все се връщам в оня дивен миг,
когато с теб душите си събрахме,
написахме един вълшебен стих
и зрънцето на любовта посяхме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евдокия Иванова Всички права запазени
