ДИВИ КЕСТЕНИ
Ще те очаквам все така натрапчиво.
Загледала се в хоризонта на звездите.
А клони на разголени дървета
ще се надигат да опипват висините.
Ще тичам боса по кори от диви кестени -
поискаш ли да бъда самодива,
а после ще се сгуша във ръцете ти,
приспивайки нощта лилаво-сива...
И пак ще се подреждат листопадите,
прокраднали палитри сред лозите,
реките ще текат, а диви кестени
влюбчиво ще надничат във очите.
© Лакрима Всички права запазени