Дивно цвете
Красиво си и ароматно дивно цвете!
Обичаш свободата,
синия простор...
неспуснато перде.
В душата ти любов живее,
душа ти за любов копней
дори кога се спусне есен златна
и вятър похотлив цвета ти разлюлей.
"Живей живот" е ангелската песен,
политнала над езерата - твоите очи,
понесло в бели си ръце на слънце топлината,
развяваш руси си коси - прабългарското знаме,
високо във Балкана родна реч звучи.
Окъпано от дъждове,
калено в снеговете,
ти няма своя род да предадеш,
че твойте корени са святи,
достойно своята съдба ще понесеш.
Красиво, дивно балканджийско цвете,
как искам да отпия сладкия нектар
... на твоята душа.
Щастлив да литна,
па ако ще в небето да загина.
Аз знам - кога изгаряш, силно свети,
когато гниеш, липсва светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
