Диво
Да полетиш към спомена от раните,
понесени през миналото щастие,
това е истината - всеки брани я,
но казва - търсенето малко е.
Обичаме да спорим със студеното,
във сенчестия спомен да се сгушим -
тогава топло става - спираш времето
и ставаш по смирен, и смело стъпваш.
Къде си, спомен чист от топло време?
Къде е твойта малка, синя птица?
Усещаш ли, че искам да почина
от устрема на бъдното безветрие?
Умирам и се раждам ежедневно.
През бъдни рани влизам и се връщам.
Такава е съдбата - вместо дребни -
огромни, диви птици да прегръщам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
