Дивото сърцето ми зове...
Не гледай никога назад,
на клада спомените изгори!
И ако в душата ти повее хлад,
от слънцето вземи искри...
Пред мен е всичко, дето ме привлича,
и вечно търся бури, ветрове,
сега живея и сега обичам
и дивото сърцето ми зове...
Да търся приказни сияния,
да тичам боса във дъжда
и гоня хоризонтите безкрайни,
с огньове буйни да стопя студа...
Със двете си ръце - две птици устремени,
протегнати към мамещи звезди,
и двете ми очи - зрънца надежда,
горя в небе далечно с пламнали следи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
