26.10.2014 г., 23:59 ч.
Джада самадхи
(посвещава се на Черен Джак)
Самадхи. -
Мъдрецът
в лотос
извил
пети
около
кръста.
Самият
Той
разпятие.
Замръзнал
пулс.
Изтеглен
дъх.
Дробове
празни
до
несвястност.
Сърце
между
веждите
в аджна.
И сахасрара -
необятност
вибрираща
до
пълната
безплътност.
Вишудха
слял
Всемира.
Нищото
във
Всичко.
Формата
без
форма.
Идея
за
пресечна
точка. -
Кхечари
в
Ида
и
Пингала.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
1. Ей, Деси! Мерси за включването. Голяма радост е за мен да узная , че след толкова години на прекъснати връзки се откриваме в Откровения. Тъкмо дадох пример с 3 твои реда, какво означава поезия и ти изплува като Наутилус. И ако това не е шаманство, здраве му кажи. Ще се радвам да пуснеш онези твои отлежали поетични шедьоври в сайта!
До скоро! Вече ти отговорих от имейла си.
2. Благодаря ти за този хубав коментар, Али, както и за високата ти оценка! Използвам случая да те поздравя с високата награда на конкурса
"Мила Родина"! Честито и нека това е началото на дълга серия от награди за твоите стихове - напълно заслужени! -
Като състоянието сомати, за което поназнайвам от книгите на Мулдашев..
А за йога практиките имам само бегла информация.
Интересно ми беше и на мен. -
Мисана, дерзай... опитах се да ти пиша, но май не ми се получи... Аз съм Дейсис Дин и съжалявам за вметката
-
Мерси за чудесния ти коментар, Лъвче! Трогнат съм и ти желая попътни ветрове в поезията!
-
Очите за обратно виждане
са широко затворени.
Свределно навлизаш в собствения Аз.
Порталите небесни са отворени.
Нирвана.
Чиста мисъл.
Крепиш небето,
а съвсем не си Атлас
Това, което казваш за мнозина е, на "китайски". Докато йога се възприема като модерен "спорт", подобни стихове ще се третират, като лишени от поезияЕ, поне си написал "очакваща материя"!
Поздрав! -
Започваш отново празни и безсмислени теоретични спорове - що е това поезия и има ли тя почва у нас, Порчев! Нямам търпение за подобни протяжни разговори. Темата е обширна, не е за коментарно поле, а е и излишно да се стреля с топове по врабци. Поднесъл съм конкретен стих, озаглавен "Джада самадхи". Или ти харесва, или не! Това е толкоз просто и логично, би казал любимият ти поет. Ако ти харесва четеш, ако не - не четеш. Това е също толкова просто и логично. Какво тук значи някаква си теория на поезията.
Бъди здрав и по-широкомислещ. Освобождавай се от догмите. Това ти пожелавам от сърце!
П.С. Внасям една малка корекция - Елица Ангелова е не госпожица, а госпожа. -
След тези съществени уточнения и след като живеем в един и същи град, мисля, че няма пречка да се видим!
Лека нощ, Даниеле! -
Даниеле, мога само да кажа, че имаме несъвпадение в разбирането си за поезия. Истината е, че всеки човек има едно свое лично разбиране по този въпрос. За съжаление никой досега не е дал ясна и точна дефиниция на понятието поезия. В древността то е било значително по еднозначно, отколкото е днес. Мисля, че това е за добро. Защото една точна и безапелационна дефиниция би изхвърлила зад борда редица новаторски произведения, каквито лично аз винаги приветствам. Припознавам поезията в текстове, които отговарят на следните минимални изисквания. Естетически свързани са. Имат вътрешен ритъм.
Парадоксално и внезапно те извеждат от действителността. Сравнително кратки са. Поемите тук не включвам. Те са отделен клас произведения.
Моят текст отговаря на изброените по-горе изисквания. Затова го считам за поезия. -
1. Благодаря ти, Пламена, за тези хубави думи, които каза и за високата ти оценка! Трогнат съм. Вътрешното ми усещане е, че си открита и пряма, а това за мен значи много, защото мнението ти е спонтанно.
Желая ти да напишеш нови вълнуващи стихове!
2. Изказвам ти сърдечна благодарност, Елица, за този принципиален коментар!Защото повдигнатият от Порчев въпрос, касаещ едно субективно негово гледище, игнорира един широк клас текстове, общоприето вече считани за поезия. В този смисъл ти посочваш именно това и даваш отличен пример със Стефан Цанев. Всъщност Порчев не атакува моя текст като конкретика, а като представител на класа, за който става дума, а това вече е неправилно, защото стеснява разбирането за поезия. Моето лично мнение, че цялата еволюция на поетичното творчество върви към разширяване пределите на понятието поезия и всеки опит "да се върне духът в бутилката" е израз на ретроградност!
Поздрав за теб светло момиче и да попиваш повече от Калифорнийското слънце!
3. Благодаря ти за "лекото и спорно перо" и за тези критични бележки, Иво! Винаги приемам критика, независимо дали е добронамерена, или недобронамерена. Нещо повече - отворен съм за нея. Там откъдето идвам, критиката е нещо обичайно и дори задължително. Дори ни обучават на това. Аз имам т.нар. поетичен инспейс /нещо като автопилот за поезия/, който ми позволява да самооценявам собствените си творби с 99 процента обективност. Затова постна ли текст, това означава, че е одобрен от инспейса ми. Външните мнения са ми забавни, особено, ако му противоречат.
Искам да ти благодаря и за хубавите ти думи:"Инак съм чел и сполучливи твои произведения..." Да, Иво! Случва се дори и аз да напиша от време на време нещо хубаво. То впрочем следва и от една теорема свързана с Теория на вероятностите. В това отношение съм доста по-различен като автор от онези, на които се случва от време на време да не напишат нещо хубаво. Но нали трябва да се различаваме по нещо. Иначе току виж започнали да ни бъркат!
Желая ти нови успехи в мелодичната лирика!
4. Мерси, Даниеле, за високата ти оценка! Изненадан съм и да си призная объркан. Но същевременно се зарадвах искрено, че си видял нещо позитивно в написаното, за да го оцениш така.
Що се касае до разпятието, обяснението е много просто, поне на визуално ниво. Достатъчно е да видиш позата, наречена склопен /или скръстен/ лотос:
http://www.gurusfeet.com/guru/theos-casimir-bernard
и ще разбереш казаното. А алегоричното значение, както казват руснаците: "не за горами"!
Лека вечер и успехи в твоите начинания! -
Здравей, Младене, текстът като цяло не ме хваща, но не отричам неговата поява. Приемай критиката - добронамерена или не. Може и понякога да е основателна. Никой не расте само от похвали. А похвалите в този сайт валят - в повечето случаи - не към посока на добрите творби. Инак съм чел и сполучливи твои произведения, но тази не е сред тях, иска преработка - но това според мен...Леко и спорно перо!
-
Във връзка с твърдението на Порчев искам да добавя, че освен класическата форма, която е образец за мерена реч, съществува и понятието "свободен стих", който е освободен от ритмична стъпка и рими. Този вид поезия също има корени в миналото и се реализира днес от доста поети.
Един от теоретичните защитници на този стил е Стефан Цанев. -
Уааау, колко много коментари е събрал твоят стих, Мисан!
Дали са хубави, или лоши в случая не е толкова от значение!
Важното е,че си разпознаваем, значим и явно твоето творчество
прави впечатление и оставя следи за да бъде толкова
посещавано и коментирано!
Поздрав от мен! -
Поезия може да има и в един случайно захвърлен и стърчащ над пропаст камък, Порчев! При това повече отколкото в превъзнасяната от теб мерена реч. Знам, че ти със своята логика би отхвърлил и "Бележки върху прогнозата за времето" На Йосиф Бродски /нобелов лауреат за поезия/, където въобще за мерена реч и дума не може да става. Но е смешно да ти обяснявам що е поезия. Ти би следвало да се занимаваш повечко с правото и тъкмо се бях зарадвал, че клиентелата е потръгнала...
Но както и да е. Винаги приветствам едно мнение различно от моето, пък било и твоето, защото плурализмът стои на всичко.
Благодаря ти за изказването и успех в адвокатурата! -
1. Калахари, отлично Ви разбрах още първия път! Естествено, че за изкуството е важно единствено вътрешното качество на творбата. В този смисъл и всички да я харесват, то все тая, ако тя не струва. Вървял съм и по този път - живял съм 25 години в пълна изолация, без да публикувам нито едно стихотворение. А в тоталитарно време със собствени сили и без побутване отникъде, успях да публикувам само двайсетина стихотворения в периодичния печат и книгите ми бяха отхвърляни с взаимноизключващи се мотиви, но основното заради, което не ги приемаха беше песимизма на творбите, недопустим за "щастливото" тогава време и директивите на Партията-Майка. Така - за общо 40 години чиракуване в Поезията, натрупах около 1600 текста. Имам перфектен вътрешен критерий, който ми позволява безпощадно точно да определям дали един мой текст е добър, или е слаб. И дори всички по Земята да ми заявяват, че не струва, щом този критерий твърди обратното, игнорирам тяхното мнение. Но след толкова години мълчание имам моралното право да проговоря, нали. През това време, докато мълчах, графоманите се налудуваха. Издадоха си посредствените книги, броят на които понякога е двуцифрен. Никой не може да ме обвинява в хиперего. Никой, който е издал повече книги от мен, няма моралното право на това. А моите издадени до този момент са 0. От друга страна ми се иска да видя какво мислят за стиховете ми колегите от сайта и как оценяват нещата ми. Макар и външни тези критерии играят за пишещия ролята на стимул. Както на животното, което си изпълнява номера в цирка му дават поощрителната бучка захар. Това е човешко и разбираемо желание. Ако сте живял в по-голяма творческа изолация от мен, Ви давам моралното право да сте ми съдник и Ви свалям шапка. Ако ли не, не мисля, че имате такова право.
Желая Ви лек ден!
2. Благодаря, Кръстина, за високата оценка и за този много точен и необходим коментар. Така е, както казваш. Изкачвайки се по духовната стълбица, се прощаваме с човешкото у себе си в традиционния му смисъл.
Разделяме се със сърцето си. Живи се погребваме в някакъв смисъл. Затова Апостол Павел възкликна: "Не живея вече аз, а Иисус живее в мен." Затова Иисус проповядваше: "Не мир, а меч ви нося...Дошъл съм да разделя син от майка, брат от брата..." В крайна сметка Иисус дойде, за да ни отнеме от света на горещите сърца и да ни отведе до Небесното царство, защото според думите му: "Князът на този свят е Велзевул! Затова редица бодхисатви /просветлени/ не бързат да осъществят прехода си към Нирвана, който за тях е елементарно технически постижим, а предпочитат да останат в този свят и да работят за добруването на своите братя и сестри.
Признателен съм ти за хубавия коментар, Кръстина и ти желая лека и творчески вдъхновена седмица! -
Себеотричането на Аза и сливането на Аза с Абсолюта, характерни за състоянието, наречено Самадхи, би било прекрасно, ако не беше лишено от най-човешкото у човека, а именно да обича и да бъде обичан, моето субективно мнение е, че "нищото във всичко" е отрицание на живота като форма живеене и предполага приемането на живота като форма само на съществуване, без чувства, без емоции, без усмивки, без сълзи, а това от своя страна пък предполага да си човек с мъртво сърце, което е почти равносилно на това да си жив мъртвец, хем си жив, хем не си жив, защото чрез безпристрастието, което си приел за своя висша духовна същост, ти съзнателно и доброволно си се отказал от истинската си същност, от най-прекрасната ценност дарена ти от Бог, а имено човешкото у човека. Разбира се всеки има право на свое субективно мнение, различно от моето субективно мнение, няма нищо лошо в това, всеки по различен начин да интерпретира, който и да е стих от който и да е автор. Поздрави и от мен, Мисана, за оригиналния талантливо сътворен философски стих, който съдържа послание под формата на въпрос с повишена трудност - Да бъдеш или не? Да живееш или да съществуваш? Кое от двете е за предпочитане? Всеки има право на своя субективна интерпретация, всеки има право сам да избере.
-
Благодаря ти, Латинка за високата оценка и за този чудесен коментар!
Наистина, дай Боже всекиму да достигне до вътрешното безстрастие и сливане с Абсолюта, характерни за състоянието, наречено Самадхи.
Мерси за хубавото ти пожелание! Нека и за теб това да е една прекрасна седмица! -
"Сърце
между
веждите
в аджна." - !
"Кхечари
в
Ида
и
Пингала." - !
Дай Боже всекиму да достигне това абсолютно блаженство и мир, наречено"Самадхи".
Хубава седмица, Мисана! -
Не знам за какви планети ми говориш, Даниеле! Внимателно прегледай коментарното ми поле и ще видиш, че никъде не съм говорил за планети.
Ти ги въведе и желаеш да ме въвличаш в абсурден и безсмислен разговор.
В текста ми става дума за състояние известно в йога като Джада самадхи.
За никакви планети и звезди не става дума. Добре е, че си писал в Лични,
защото тези безумия в коментарното ми поле трябва незабавно да бъдат преустановени. -
1. Предварително благодаря за високата чест, Калахари, да ми посвещавате текст! Дано все пак сте дама, би било по-разбираемо за мен. Поезията е Божествена по първосъщност, а не защото някой я обявява за такава.
Нямам претенции да натрапвам някому дефиниция на това какво е поезия и какво не е. Ако изпитвате съмнения в това ми твърдение, просто проверете кога съм дръзнал да отправя критика към колега от сайта, защо пише в дадена форма, или защо не пише. Точно обратното е. Непрекъснато се намира някой, който да ми обяснява, че онова, което аз пиша не е поезия. Това не ме смущава ни най-малко, защото изразява плурализма на мнения.
Що се касае до оценките и коментарите, не вярвам да ме обвините, че са измислени от мен. Те са текуща практика на повечето сайтове. Дори в Стихове БГ се формира и коефициент въз основа на тях. В шаха също има Ело-коефициент. Лично аз не виждам нищо лошо в това да се оценяват текстове и да се коментират. За мен е единствено неправилно и недостойно, когато се пишат анонимно и регулярно ниски оценки на един и същи автор, независимо от конкретиката на творбите му и то от едни и същи лица. Това вече изразява отношение към личността, а не към творчеството й.
Приятна вечер, Ви желая!
2. Даниеле, ти излезе извън формата на конкретния ми текст. Ако искаш да обсъждаме фантасмагориите ти, има Лични. Коментарното поле не е подходящо място за това. Мисля, че е редно да спазвам правилата на сайт Откровения, а не да ги нарушавам. -
Както водите на Нил идват от извора му, така и душите идват от един и същи Извор. Но тяхната форма им отрежда различна съдба. Както има форми аеродинамични, позволяващи на подемната сила да ги издигне. Както има форми - плавателни, позволяващи им да не потъват. А има и форми, които са осъдени да падат. Наричат ги тамастични. За тях е необходимо диханието от Битие 2:7, за да оживеят от мрака, на който са осъдени.
-
Очевидно не всеки философски текс се превръща в поезия само по причина, че е написан вертикално. Мога веднага да дам пример, но е доста нецензурен и затова ще се въздържа. Но и да ограничаваме поезията само до рими и строфи е също дълбоко неправилно. Например текстът:
"Сянка от тъга...
Няколко случайни ноти...
Закъсняла падаща звезда...
Шепа пръст за покрив..." /Черен Джак 12/
е поезия. Поезия е и:
"Звездите избухват от вестта за изминалата вечност,
от шепота на бъдещия безкрай
и от безсмислието на настоящия миг... /Дейсис Дин/
Въпросът що е поезия е въпрос на разбиране. Мога разбира се да дам своята дефиниция, но в крайна сметка, кой би се интерисувал от нея?
Там, откъдето идвам, под поезия разбират нещо доста по-различно... -
Според мен тук не формата се е изгаврила с теб, Даниеле, а съдържанието на казаното. Защото е тривиално от нещото да създаваш нищо. Това го прави почти всеки човек. А боговете създават от нищото нещо.
Искам да разбереш, че и хоризонтално да напиша казаното от мен /с точност до ротация на ъгъл "пи върху 2" това структурно е еквивалентно/, т.е. да използвам телеграфичния запис, нищо не се променя.
Повтарям - важно е съдържанието на казаното. Ролята на формата може да подсили съдържанието само ако то съществува. А ако не съществува - какво да усили? Нулата умножена на всяко крайно число дава един и същи резултат: нула. Само, ако я умножиш по безкрайност можеш да промениш твърдението на тази очевидна лема! -
Аз не съм структуралист, Даниеле! Аз си служа с определени форми, но никога не оставям тези форми да си служат с мен. В конкретния случай ти си подходил точно обратно на мен - написал си няколко вертикални реда и си задаваш въпроса - поезия ли е това? Не мога да бъда вещо лице в поезията. Онова, което мога да ти предложа е да постнеш нормално текста си в Откровения или в който сайт прецениш и да наблюдаваш внимателно ще имаш ли успех. Това е правилният подход. Защото представи си, че ти кажа - Даниеле, написал си гениаен фрагмент, а после постваш и никаква реакция. Нали тогава ще ме обвиниш, че съм те подвел и то нарочно, за да те злепоставя.
-
Ако въпросът ти е адресиран до мен, Даниеле, ще кажа само, че ти и сам може да прецениш, дали написаното от теб е поезия. А ако не е адресиран до мен, се извинявам, че съм изпреварил онзи, който е в правото си да даде отговор.
-
1. Благодаря на Елица Ангелова за високата й оценка!
2. Благодаря, Иване, за високата оценка и за този позитивен коментар!
3. Мерси за критичната ти позиция, Балди! Ако се случи някога да ме похвалиш, поне ще знам, че нещо с текста ми не е наред. Все пак уточнявам, че Черен Джак е мой духовен учител /не смесвай идентичния ми ник с него/.
4. Благодаря, Дианжело, както за високата оценка, а така и за прекрасното пожелание и превъзходния коментар!
5. Мерси, Христина, за високата оценка и за споделеното от теб в коментара. Веднага се съгласявам, че Йога като път е наистина сравнима с манастир. Благодаря и за чудесното ти пожелание!
6. Благодаря ти за оценката 3, Сотир, както и за коментара, логично произтичащ от нея! Това ми напомня, че за възприемане на даден текст е нужна и предварителна нагласа, базирана на подготовка. Когато това условие не е налице, подобна реакция е неизбежна и бих казал - типична.
7. Благодаря ти за високата оценка, Росене, както и за ценната бележка в коментара ти!
8. Мерси за двете включвания, Даниеле! Радвам се, че прочете текста ми.
9. Дължа ти огромна благодарност, Ена, за високата оценка и за двете ти включвания! Не знаеш колко високо ценя доверието, което ми оказваш.
Решен съм да го оправдая. Защото всичко, което споделяш е много точно казано и добронамерено. Прецених, че след повече от 30 години занимания с Йога, имам моралното право да посветя един стих на едно от граничните състояния на съзнанието, наречено Самадхи. Използвал съм единствено класически термини и преживян личен опит. Бих се радвал и приветствал наистина, ако някой напише поетичен текст, който по-адекватно от моя да дава алгоритъма за достигане на Самадхи!
10. Благодаря ти за тази ценна информация, която сподели в коментара си, Анна!
11. Мерси за този твой коментар, Панайот! Често пъти категоричното ни мнение за отсъствието на поезия в даден текст, би могло да се дължи на обстоятелството, че сме стеснили дефиниционната област на онова, което се нарича поезия. В това няма нищо лошо - всеки е в правото си да разбира поезията индивидуално. Лично аз се придържам към едно по-широко възприятие на понятието поезия, най-малкото, за да не влизам в противоречие с далите нобелова награда за такава на Йосиф Бродски.
Ще отбележа само, че не си прав за извиването на петите около кръста. Позата се нарича склопен лотос и фигурират редица нейни изображения, някои от тях наистина шокиращи. В това отношение цитирам само книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова "Упражнения на йогите", София, 1965, снимка 37 на страница 113. Разбира се позата може да бъде видяна и в Интернет.
12. Благодаря ти, Бойко, за подкрепата! Всъщност ти даваш верния ъгъл, под който следва да се гледа текста!
Приятели и колеги! Благодаря ви още веднъж за честта, която ми оказахте - да прочетете, оцените и коментирате текста ми!
Желая на всеки един от вас творчески успехи и здраве! -
много е различно и в това му е чара, това не са случайно подредени думи, а философия
-
За това също си имаинформация - кое е поезия и кое не.
Колкото и да гледаме, ако не го почувстваме, няма нищо, не само поезия...
-
Пореднататворба от кратера, която ще остане неразбрана... и не защото е невъзможно да бъде разбрана, а защото няма желание за самокритичност и сверяване на часовника в часа по обща култура.
Аз също недоразбрах творбата, но това не означава, че е "боза" и че авторът "е изперкал". Тази творба ме провокира да потърся информация, да прочета, да разбера толкова пропъснати от мен неща.
Аз лично благодаря на Мисана за тези провокации, това е една особена помощ, ненатрапена, деликатна... за тезо, които имат желание да учат и се усъвършенстват.
Творбата е мистична... засега... за мен... Но какво от това, щом докосва и вълнува... и показва други светове.
Приветствам и такава поезия!!!
Аплодисменти за автора!!!
А иначе ми писна да чета сладникави охкания и ахкания в битов аспект и реакции на предпубертета...
ПП И защо да не го посвети на себе си, след като на когото и да го посвети, няма да бъде разбран от този "когото"
Чак ме досмешава тази липса на логика в изказванията... според мен липса, де, да не се обидят и да не го считат за обида -
Няма знание без "самадхи"!
Мистика!Поздрав и хубав ден! -
Твърде вероятно е текста да не бъде разбран от непознаващия в детайли техники на йогиската практика но на мен ми беше интересно и творбата ти наистина е оригинална, поздравления за което, Младене!
"Йога е един спасителен манастир" и може би там ще намериш смисъла, който търсиш. Поздрави и хубава седмица, Христина! -
Интересно описание на кулминационния етап на йога медитацията.Харесва ми начина по който си представил Самадхи-състоянието на транс по време на "събуждането" и издигането на кундалини енергията,преминаването и през 6 и 7 чакри,както и споменаването на мудрите.
Малко са хората,които са достигнали това сливане с Абсолютното.Пожелавам ти го!Поздрави за оригиналната творба! -
... нищото във всичко... Интересно ми беше!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Желая ти нови творчески успехи!