26.10.2014 г., 23:59

Джада самадхи

1.3K 1 32

(посвещава се на Черен Джак)



Самадхи. -

Мъдрецът

в лотос

извил

пети

около

кръста.

Самият

Той

разпятие.

Замръзнал

пулс.

Изтеглен

дъх.

Дробове

празни

до

несвястност.

Сърце

между

веждите

в аджна.

И сахасрара -

необятност

вибрираща

до

пълната

безплътност.

Вишудха

слял

Всемира.

Нищото

във

Всичко.

Формата

без

форма.

Идея

за

пресечна

точка. -

Кхечари

в

Ида

и

Пингала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Райна, за високата оценка и за този коментар! Трогнат съм от посещението ти.

    Желая ти нови творчески успехи!
  • 1. Ей, Деси! Мерси за включването. Голяма радост е за мен да узная , че след толкова години на прекъснати връзки се откриваме в Откровения. Тъкмо дадох пример с 3 твои реда, какво означава поезия и ти изплува като Наутилус. И ако това не е шаманство, здраве му кажи. Ще се радвам да пуснеш онези твои отлежали поетични шедьоври в сайта!

    До скоро! Вече ти отговорих от имейла си.

    2. Благодаря ти за този хубав коментар, Али, както и за високата ти оценка! Използвам случая да те поздравя с високата награда на конкурса
    "Мила Родина"! Честито и нека това е началото на дълга серия от награди за твоите стихове - напълно заслужени!
  • Като състоянието сомати, за което поназнайвам от книгите на Мулдашев..А за йога практиките имам само бегла информация.
    Интересно ми беше и на мен.
  • Мисана, дерзай... опитах се да ти пиша, но май не ми се получи... Аз съм Дейсис Дин и съжалявам за вметката
  • Мерси за чудесния ти коментар, Лъвче! Трогнат съм и ти желая попътни ветрове в поезията!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...