Джакпот
Реших да спра, оставяйки живота
на скорост покрай мене да тече.
Отбих на "Шел". На мацката зад плота
поръчах сандвич, сода и кафе.
И сядайки отвън на малка маса,
любувах се на слънчевия ден.
Отгде се взе, не знам, ала довтаса
един натрапник, леко откачен.
Предложи ми да купя два билета
от някаква лотария с джакпот:
– Приятелю, изпробвай си късмета
и спечели луксозен нов живот!
Изгледах го на кръв под очилата:
– Върви си, френд – и махнах, – забрави!
На други ти предлагай си играта!
Не вярвам в откачените игри!
Преди да дойда тук, на магистралата
катастрофира някаква кола!
Ужасна гледка – смазана бе цялата,
там свършваше житейската игра...
Сега пътувам с джипа си към София
и вече отминавам Казанлък.
Животът е реалност – не утопия!
Играеш ли си с него, си балък!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
