May 20, 2017, 4:42 PM  

Джакпот

  Poetry » Other
631 3 17

Реших да спра, оставяйки живота

на скорост покрай мене да тече.

Отбих на "Шел". На мацката зад плота

поръчах сандвич, сода и кафе.

 

И сядайки отвън на малка маса,

любувах се на слънчевия ден.

Отгде се взе, не знам, ала довтаса

един натрапник, леко откачен.

 

Предложи ми да купя два билета

от някаква лотария с джакпот:

– Приятелю, изпробвай си късмета

и спечели луксозен нов живот!

 

Изгледах го на кръв под очилата:

– Върви си, френд – и махнах, – забрави!

На други ти предлагай си играта!

Не вярвам в откачените игри!

 

Преди да дойда тук, на магистралата

катастрофира някаква кола!

Ужасна гледка – смазана бе цялата,

там свършваше житейската игра...

 

Сега пътувам с джипа си към София

и вече отминавам Казанлък.

Животът е реалност – не утопия!

Играеш ли си с него, си балък!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...