8.02.2024 г., 11:10

Джобна география за влюбени

742 3 3

ДЖОБНА ГЕОГРАФИЯ ЗА ВЛЮБЕНИ

 

Тръгнах призори от гара Видин

с влак от точка А до точка Б,

с малката надежда – да се видим

във Бургас – или във Филибе,

 

и – понеже писна ми към Мездра,

скочих – май, че бе на гара Бов,

там, където любовта изчезва,

се отваря място за любов! –

 

и се размечтах за дните златни,

как ще хвърлим зимните палта –

в малкия къщурлек над Лакатник

да те скрия – чак до пролетта,

 

сетне продължих по коловоза –

и – нали съм в писането вещ,

те разказах в стихове и проза

на тефтера – под жумяща свещ,

 

щом осъмнах някъде към Плевен,

или – ще да е било в Чирпан,

покрай мен кондукторът бе гневен –

с други думи – беше си пиян,

 

вместо да ме провери проформа –

кинти, лична карта и адрес,

ме изрита малко преди Горна

в шанеца със стил и със финес,

 

седнах на скованата скамейка

пред чакалнята на гара Лом,

и – нали съм тъпа куха лейка,

тутакси се размечтах за дом,

 

и заспах – с душица благодарна

в Русе – край Великата река...

Ако – жив! – докопам се до Варна,

ще ти сложа брачната халка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...