Feb 8, 2024, 11:10 AM

Джобна география за влюбени

  Poetry » Love
748 3 3

ДЖОБНА ГЕОГРАФИЯ ЗА ВЛЮБЕНИ

 

Тръгнах призори от гара Видин

с влак от точка А до точка Б,

с малката надежда – да се видим

във Бургас – или във Филибе,

 

и – понеже писна ми към Мездра,

скочих – май, че бе на гара Бов,

там, където любовта изчезва,

се отваря място за любов! –

 

и се размечтах за дните златни,

как ще хвърлим зимните палта –

в малкия къщурлек над Лакатник

да те скрия – чак до пролетта,

 

сетне продължих по коловоза –

и – нали съм в писането вещ,

те разказах в стихове и проза

на тефтера – под жумяща свещ,

 

щом осъмнах някъде към Плевен,

или – ще да е било в Чирпан,

покрай мен кондукторът бе гневен –

с други думи – беше си пиян,

 

вместо да ме провери проформа –

кинти, лична карта и адрес,

ме изрита малко преди Горна

в шанеца със стил и със финес,

 

седнах на скованата скамейка

пред чакалнята на гара Лом,

и – нали съм тъпа куха лейка,

тутакси се размечтах за дом,

 

и заспах – с душица благодарна

в Русе – край Великата река...

Ако – жив! – докопам се до Варна,

ще ти сложа брачната халка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...