22.12.2012 г., 12:01

Джошуа

981 0 0

Дъждът е погледът ти, ухаещ на романтично мечтаене.
Животът е гласът ти, изричащ името ми с доброта чиста.
Отдих е прегръдката и вниманието ти, смисленият ми от теб подарък.
Шанс е да ми показваш себе си с удоволствие, за да знаеш, че за мен си специален.
Удивен съм от желанието ти да се опознаваме по-човешки.
Аз избирам теб да ми споделяш незабравимите ти мигове в живота ти.

 

 

                                                                                                                     Г.Ф.Т

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...