Dec 22, 2012, 12:01 PM

Джошуа

  Poetry » Love
984 0 0

Дъждът е погледът ти, ухаещ на романтично мечтаене.
Животът е гласът ти, изричащ името ми с доброта чиста.
Отдих е прегръдката и вниманието ти, смисленият ми от теб подарък.
Шанс е да ми показваш себе си с удоволствие, за да знаеш, че за мен си специален.
Удивен съм от желанието ти да се опознаваме по-човешки.
Аз избирам теб да ми споделяш незабравимите ти мигове в живота ти.

 

 

                                                                                                                     Г.Ф.Т

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...