26.02.2021 г., 8:01

Джунгла

991 0 7

Зная, че и ти като малък си се чудил

как се усмихват зебрите и тигрите,

когато ги заприказва в джунглата

някоя развеселена скоклива маймуна,

как слонът бърза за росна закуска

в гората, зелена и зиме, и лете,

как крокодилът излиза с кални обуща

от хладното блато и назад обръща очи,

как кротки антилопи като вестоносци

занасят добри новини на лъва,

как дивно и гръмко му пригласят на рева

оропендоли със своите висящи гнезда.

 

Така живеят и децата в джунглата -

наполовина хора, наполовина непорасли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...