Знаеш ли защо са бели, обич,

защо са бели дланите на хората?

Дланите, с които галят, обич,

защо решила е така природата?

Нали си виждал, че са с бели длани

дори и негрите, и рошавите цигани.

Защо най-бели Бог ги е оставил?

Защо за тях тен/цвят не достига ни?

Дали си мислил, обич, че със дланите

човек се труди, гали, наранява,

и в миговете на раздялата

с тях за последно знак за обич дава.

Затуй са, обич, бели дланите,

по тях човекът лесно се познава,

дали на ближен е превързвал раните,

или е ял все мекото на хляба.

И още, обич, дланите са бели,

за да е чиста върху тях милувката

и да се виждат ясно върху бялото -

лъжата, удара, преструвката.

И както на платното бяло, обич,

се слагат хляба, малките деца,

така върху платното бяло

личат и най-нищожните петна.

А дланите, като платното, обич,

докосват чисти хляба и любимите,

но ако крият или удрят, обич,

петна във мръсно кърваво избиват им.

И също, обич, дланите са бели,

за да се виждат до последно отдалеко

как махат нежно в час разделен,

когато е на близките нелеко.

Но, обич моя, не единствено в раздели

се виждат отдалеко длани,

а в час на среща - чисти, бели,

те пак потрепват и прегръщат се желани.