Дланите, които стелят пепел в нощта
ДЛАНИТЕ, КОИТО СТЕЛЯТ ПЕПЕЛ В НОЩТА
Докосвай струните на този трепет -
О, музо, тъй вълшебна, разпиляла сласт в нощта.
Искам да танцуваш със страстта на хиляди слънца;
искам да пируваш с късчетата живи на моята душа;
устни да се впиват в плодове на любовта;
сок от огън и копнежи да се стича по горещите бедра.
С ръце ще те докосна и ще те притисна, и ще те разкъсам,
ще отнема всяка нота на живота, пулсиращ в твоята снага,
ще нахраня алчната за огън паст на ледената си душа,
и ще те оставя да лежиш и да копнееш
вечно тиха и сама.
Уви! Така е, музо...
Уви, така е в любовта...
дори прекрасна и вълшебна,
пак ще взема твойта топлина
и ще те оставя бездиханна
под венец от гвоздей в едно от твоите сърца.
Там построй двореца на умиращата си съдба,
там постилай ти надежди под воали сива светлина,
там ме чакай безнадеждно, вечно тиха и сама.
Капките кръв, които капят от твоите тъжни очи,
о, как багрят в червено моите веч сухи следи,
следи, водещи в мрака на поредните празни мечти.
Моите стъпки са вече далече -
над друга надвесил съм аз хищната лигава паст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
,аз улових страст.