23.12.2007 г., 12:10

Дланите на обичта

880 0 14
Ти, мое вълшебство,
изплувало в нощта.
Докосващо душата ми
с дланите на обичта.
Ти, мое усещане,
по-силно от пролетта.
Ще те прегръщам
и няма да си сама.
Ще те целувам
под сияещата луна.
Твоят сън е пълен с цвят
на лилави орхидеи,
с аромат на слънце и море.
Твоят сън е моят свят,
синьото необятно небе,
където мечтите се реят,
родени в твоето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...