Dec 23, 2007, 12:10 PM

Дланите на обичта

  Poetry » Love
878 0 14
Ти, мое вълшебство,
изплувало в нощта.
Докосващо душата ми
с дланите на обичта.
Ти, мое усещане,
по-силно от пролетта.
Ще те прегръщам
и няма да си сама.
Ще те целувам
под сияещата луна.
Твоят сън е пълен с цвят
на лилави орхидеи,
с аромат на слънце и море.
Твоят сън е моят свят,
синьото необятно небе,
където мечтите се реят,
родени в твоето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...