Dec 23, 2007, 12:10 PM

Дланите на обичта

  Poetry » Love
879 0 14
Ти, мое вълшебство,
изплувало в нощта.
Докосващо душата ми
с дланите на обичта.
Ти, мое усещане,
по-силно от пролетта.
Ще те прегръщам
и няма да си сама.
Ще те целувам
под сияещата луна.
Твоят сън е пълен с цвят
на лилави орхидеи,
с аромат на слънце и море.
Твоят сън е моят свят,
синьото необятно небе,
където мечтите се реят,
родени в твоето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...