Dec 23, 2007, 12:10 PM

Дланите на обичта

  Poetry » Love
881 0 14
Ти, мое вълшебство,
изплувало в нощта.
Докосващо душата ми
с дланите на обичта.
Ти, мое усещане,
по-силно от пролетта.
Ще те прегръщам
и няма да си сама.
Ще те целувам
под сияещата луна.
Твоят сън е пълен с цвят
на лилави орхидеи,
с аромат на слънце и море.
Твоят сън е моят свят,
синьото необятно небе,
където мечтите се реят,
родени в твоето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...