Длъжник

20.09.2021 г., 8:57 ч.

Поезия

330 0 3

Длъжник си ми. Длъжник си ми, Животе!
Все ми вземаш и лукаво ме крадеш.
Обра ме до кости, та даже отгоре.
Колко ти струва да ме продадеш?
Имаш ли скътано, някъде там,
грам съжаление да ме помилваш
или трофея изяждаш си сам,
изпаднал във ужас, защото умираш?
Аз още плащам с душата си данък,
макар кошмарно да е блудкавото утре.
Но, не се възгордявай, защото си кратък
и пирамидата скоро ще рухне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Прегръдка от стихове
* * *

Небето изпреварва моя полет в далечината, от която се страхувам ...подслушвам в мен душата да се мол...
От хиляди столетия се будя

Една лъжкиня, братко, аз видях. Очите ѝ ме хвърлиха в простора. Нарекох я богиня, огън, грях – изпра...
Оцеляла

Душата ми се скита полугола, посипана със цвят от мандарина, загледана далече в хоризонта - върви и ...

Още произведения »