Просто нямах очи и нямах сърце.
Нямах устни и нямах нозе.
Нямах нужда от теб и от мен, и от нас.
Имах гръб и ръце. И скована походка.
Тежко сядах. Тежко дишах. И не страдах.
Днес съм есенно нова, жълто-златна
и ръждива, маслено зелена и красива.
Стъпвам леко, плавно, с гъвкава извивка.
Пръскам обич, радост и усмивка.
И не крия смесицата пъстра
от изкуства-чувства:
вишнево червени и зелени, ...