24.10.2017 г., 22:16 ч.

Днес 

  Поезия » Любовна
5.0 / 6
1331 4 5

Просто нямах очи и нямах сърце.

Нямах устни и нямах нозе.

Нямах нужда от теб и от мен, и от нас.

Имах гръб и ръце. И скована походка.

Тежко сядах. Тежко дишах. И не страдах.

Днес съм есенно нова, жълто-златна

и ръждива, маслено зелена и красива.

Стъпвам леко, плавно, с гъвкава извивка.

Пръскам обич, радост и усмивка.

И не крия смесицата пъстра

от изкуства-чувства:

вишнево червени и зелени,

сто нюанса жълти, посребрени.

А петната? Да... петната по листата.

Рани от куршуми-думи. Есенни несъвършенства.

Но снегът ще скрие всичко.

И ще бъда бяла, зряла, снежинково-ефирна, полетяла,

но и малко пребледняла.

Ще затрупам теб и мен, и нас.

Ако има зърно, ще покълне. Ако няма... знаеш.

Част от кръговрата.

Да останем още малко в тази есенна позлата.

© Петя АНГЕЛОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
  • Дали бе въпрос на късмет да се срещнем? Дали пък съдбата това ни внуши? А може би просто животът бе ...
  • Не си отивам. Нищо че те няма. Ужасно трудно е да тъпчеш вяра. Дори в миража да покълне плява, дори,...

Още произведения »