Днес
Просто нямах очи и нямах сърце.
Нямах устни и нямах нозе.
Нямах нужда от теб и от мен, и от нас.
Имах гръб и ръце. И скована походка.
Тежко сядах. Тежко дишах. И не страдах.
Днес съм есенно нова, жълто-златна
и ръждива, маслено зелена и красива.
Стъпвам леко, плавно, с гъвкава извивка.
Пръскам обич, радост и усмивка.
И не крия смесицата пъстра
от изкуства-чувства:
вишнево червени и зелени,
сто нюанса жълти, посребрени.
А петната? Да... петната по листата.
Рани от куршуми-думи. Есенни несъвършенства.
Но снегът ще скрие всичко.
И ще бъда бяла, зряла, снежинково-ефирна, полетяла,
но и малко пребледняла.
Ще затрупам теб и мен, и нас.
Ако има зърно, ще покълне. Ако няма... знаеш.
Част от кръговрата.
Да останем още малко в тази есенна позлата.
© Петя АНГЕЛОВА All rights reserved.
