Oct 24, 2017, 10:16 PM

Днес 

  Poetry » Love
1289 4 5

Просто нямах очи и нямах сърце.

Нямах устни и нямах нозе.

Нямах нужда от теб и от мен, и от нас.

Имах гръб и ръце. И скована походка.

Тежко сядах. Тежко дишах. И не страдах.

Днес съм есенно нова, жълто-златна

и ръждива, маслено зелена и красива.

Стъпвам леко, плавно, с гъвкава извивка.

Пръскам обич, радост и усмивка.

И не крия смесицата пъстра

от изкуства-чувства:

вишнево червени и зелени,

сто нюанса жълти, посребрени.

А петната? Да... петната по листата.

Рани от куршуми-думи. Есенни несъвършенства.

Но снегът ще скрие всичко.

И ще бъда бяла, зряла, снежинково-ефирна, полетяла,

но и малко пребледняла.

Ще затрупам теб и мен, и нас.

Ако има зърно, ще покълне. Ако няма... знаеш.

Част от кръговрата.

Да останем още малко в тази есенна позлата.

© Петя АНГЕЛОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??