10.03.2020 г., 12:10  

Днес

1.2K 2 8

Не се ядосвам, че е понеделник... 

Не ме е яд, че петък е далече... 

С "Кога ще дойде другата неделя?!", 

деня си не претупвам скоротечно. 

 

Във вторника не гледам с поглед кисел, 

че седмицата още е в зародиш. 

Прогонила съм всяка тежка мисъл – 

как утрешния ден ще изпроводя.

 

Не се гневя ни в сряда, ни в четвъртък, 

на работата, края че не виждам ... 

За миналото – как да си го върна, 

за счупено – да съжалявам трижди... 

 

Не съм изнервена на петък в края... 

Не бързам да се прибера и вкъщи... 

По улиците днес ще се пошляя 

и залеза без грижи ще поглъщам... 

.. 

Защото днешният ден е най-важен! 

Днес съм здрава, днес съм тук и обичам! 

Втори шанс, днес, животът ми дава 

за нещо пропуснато... и за всичко! 

 

Днес да творя, да мечтая – аз мога! 

Днес край мене са любимите хора! 

"Днес" не свършва! Той е дарът от Бога! 

"Днес" е ден, който не ще се повтори! 

 

Пепи Петрова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...