Не се ядосвам, че е понеделник...
Не ме е яд, че петък е далече...
С "Кога ще дойде другата неделя?!",
деня си не претупвам скоротечно.
Във вторника не гледам с поглед кисел,
че седмицата още е в зародиш.
Прогонила съм всяка тежка мисъл –
как утрешния ден ще изпроводя.
Не се гневя ни в сряда, ни в четвъртък,
на работата, края че не виждам ...
За миналото – как да си го върна,
за счупено – да съжалявам трижди...
Не съм изнервена на петък в края...
Не бързам да се прибера и вкъщи...
По улиците днес ще се пошляя
и залеза без грижи ще поглъщам...
..
Защото днешният ден е най-важен!
Днес съм здрава, днес съм тук и обичам!
Втори шанс, днес, животът ми дава
за нещо пропуснато... и за всичко!
Днес да творя, да мечтая – аз мога!
Днес край мене са любимите хора!
"Днес" не свършва! Той е дарът от Бога!
"Днес" е ден, който не ще се повтори!
Пепи Петрова
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados