Mar 10, 2020, 12:10 PM  

Днес

  Poetry
1.2K 2 8

Не се ядосвам, че е понеделник... 

Не ме е яд, че петък е далече... 

С "Кога ще дойде другата неделя?!", 

деня си не претупвам скоротечно. 

 

Във вторника не гледам с поглед кисел, 

че седмицата още е в зародиш. 

Прогонила съм всяка тежка мисъл – 

как утрешния ден ще изпроводя.

 

Не се гневя ни в сряда, ни в четвъртък, 

на работата, края че не виждам ... 

За миналото – как да си го върна, 

за счупено – да съжалявам трижди... 

 

Не съм изнервена на петък в края... 

Не бързам да се прибера и вкъщи... 

По улиците днес ще се пошляя 

и залеза без грижи ще поглъщам... 

.. 

Защото днешният ден е най-важен! 

Днес съм здрава, днес съм тук и обичам! 

Втори шанс, днес, животът ми дава 

за нещо пропуснато... и за всичко! 

 

Днес да творя, да мечтая – аз мога! 

Днес край мене са любимите хора! 

"Днес" не свършва! Той е дарът от Бога! 

"Днес" е ден, който не ще се повтори! 

 

Пепи Петрова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...