10.08.2008 г., 0:19

Днес

681 0 8

Днес ръцете ми прегръщат жадно.

Днес е светло, щом си с мене ти.

Днес дори небето е красиво странно,

щом до мен си и сърцето ми тупти.

 

Чувствам, че живея, съществувам,

гледам те със влюбени очи,

с поглед нов, усмихнат и пътувам

заедно до теб и с днешните лъчи.

 

Днес обичам те! По-силно е от вчера.

Утре може би до крайния предел.

Има ли такъв? Ще го намеря!

Не, че следвам някакъв модел.

 

Два красиви гълъба във тишината

на прозореца ми сгушени стоят,

а над тях прелива светлината,

както ние с теб, така и те мълвят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...