Днес
Слънчево, весело, приятно за живеене време.
В такива дни обичам да съм навън
По цял ден и цяла нощ.
Да се радвам на синьото и звездно небе.
Днес това направих.
Бях навън.
Днес видях света такъв,
какъвто никога досега,
денят беше прекрасен,
както всеки друг ден.
Това би казал за всеки изминал ден,
дори и за този,
защото такъв си беше той.
Днес не би казал,
че се видя със звезда.
Блестяща отдалече.
От небето паднала.
Чисто бяла.
Искряща звезда.
Но аз ще кажа:
Днес той си говори със звезда.
Повече тя му говореше.
Питаше го.
Когато трябваше да каже каквото трябваше да каже, той
незнайно защо
мълчеше...
А звездите са милиони,
но за него тя бе една единствена.
А искаше да й каже...
Днес искаше да каже... Искаше да каже...
Искаше да й каже
колко много я харесва.
Колко много би желал да я докосне.
Да я погали и прегърне.
Днес искаше да й каже,
че нощем затвори ли очи, пред него тя изгрява!
Че сутрин с мисълта за нея става!
Че е влюбен в нея!
Днес той мълча...
Не знам защо.
И той не знаеше.
Мълчеше като пън
Като камък.
Като идиот...
Тази вечер той гледаше небето.
Гледаше го.
Но там звезди за мене вече не намирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Мараджиев Всички права запазени
