Днес
Днес беше красив октомврийски ден.
Слънчево, весело, приятно за живеене време.
В такива дни обичам да съм навън
По цял ден и цяла нощ.
Да се радвам на синьото и звездно небе.
Днес това направих.
Бях навън.
Днес видях света такъв,
какъвто никога досега,
денят беше прекрасен,
както всеки друг ден.
Това би казал за всеки изминал ден,
дори и за този,
защото такъв си беше той.
Днес не би казал,
че се видя със звезда.
Блестяща отдалече.
От небето паднала.
Чисто бяла.
Искряща звезда.
Слънчево, весело, приятно за живеене време.
В такива дни обичам да съм навън
По цял ден и цяла нощ.
Да се радвам на синьото и звездно небе.
Днес това направих.
Бях навън.
Днес видях света такъв,
какъвто никога досега,
денят беше прекрасен,
както всеки друг ден.
Това би казал за всеки изминал ден,
дори и за този,
защото такъв си беше той.
Днес не би казал,
че се видя със звезда.
Блестяща отдалече.
От небето паднала.
Чисто бяла.
Искряща звезда.
Но аз ще кажа:
Днес той си говори със звезда.
Повече тя му говореше.
Питаше го.
Когато трябваше да каже каквото трябваше да каже, той
незнайно защо
мълчеше...
А звездите са милиони,
но за него тя бе една единствена.
А искаше да й каже...
Днес искаше да каже... Искаше да каже...
Искаше да й каже
колко много я харесва.
Колко много би желал да я докосне.
Да я погали и прегърне.
Днес искаше да й каже,
че нощем затвори ли очи, пред него тя изгрява!
Че сутрин с мисълта за нея става!
Че е влюбен в нея!
Днес той мълча...
Не знам защо.
И той не знаеше.
Мълчеше като пън
Като камък.
Като идиот...
Тази вечер той гледаше небето.
Гледаше го.
Но там звезди за мене вече не намирам.
© Иван Мараджиев All rights reserved.
