esamissy (Екатерина Ангелова)
37 10
22.08.2010 г., 19:38 ч.

Днес 

  Поезия » Философска
546 0 3

Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.

Безгрижието беше ми приятел,
летях и нямаше значение накъде.
Сега и себе си тепърва опознавам,
че обществото подържах в ръце.

Мечтите ми са толкова далече,
а мислите в главата ми кипят
и настоящето на бъдеще обрече.
Кога съм, аз така и не разбрах.

Около мен кипи живот забързан,
стотици хора идват и си тръгват.
 Приятелства градя тепърва
и гордостта набързо я преглътнах.

Опитах да се боря със съдбата,
но тя плестница ми зашлеви.
И разумът запълни ми главата,
че с него трябва да живея.

Годините минават си без жалост...
Свободна бях, а днес съм на света.
Единствено, което ми остана -
носталгия по детски времена.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре, че съм хванала смисъла
  • Много харесах
    Идея си нямаш колко добре те разбирам. Описала си преходът в живота (дете-възрастен) Като го прочетох сякаш открих сбе си в редовете! Не си сама
    Поздравления за идеята, много добре се е получило
  • предпоследната строфа доста куца (в сравнение с останалите).
Предложения
: ??:??