Днес
Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел,
летях и нямаше значение накъде.
Сега и себе си тепърва опознавам,
че обществото подържах в ръце.
Мечтите ми са толкова далече,
а мислите в главата ми кипят
и настоящето на бъдеще обрече.
Кога съм, аз така и не разбрах.
Около мен кипи живот забързан,
стотици хора идват и си тръгват.
Приятелства градя тепърва
и гордостта набързо я преглътнах.
Опитах да се боря със съдбата,
но тя плестница ми зашлеви.
И разумът запълни ми главата,
че с него трябва да живея.
Годините минават си без жалост...
Свободна бях, а днес съм на света.
Единствено, което ми остана -
носталгия по детски времена.
© Екатерина Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре, че съм хванала смисъла
-
Много харесах
Идея си нямаш колко добре те разбирам. Описала си преходът в живота (дете-възрастен) Като го прочетох сякаш открих сбе си в редовете! Не си сама
Поздравления за идеята, много добре се е получило -
предпоследната строфа доста куца (в сравнение с останалите).
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
