maiaan (Мая Ангелова)
134 337
16.02.2016 г., 7:47 ч.

Днес 

  Поезия » Гражданска, Друга
368 0 5

Какви ли песни не изпях за тебе?!
Възкръснала от огън и вода.
Научих се да дишам и живея
в тебе, моя слънчева земя.
Научих се да вярвам сляпо
на твойта сила, вяра, свобода.
Но се загубих някъде в безкрая,
разтърсена от злата ти съдба.
Не съм си и помислял да избягам
от тебе, майко - Българска земя.
И нищо, че съм беден, гладен,
и нищо, че съм още млад.
В гори зелени погледът ми спира,
в нивята златни, къпани с роса.
Балкана гордо сан опира,
море синее, в слънчева мъгла.
Не съм ли ти показвал колко много
обичам, браня, българската чест.
Едната чест остана, майко, само, 
а другото лежи… погребано и днес.

Кумири, идоли, къде са всички?
Днес всеки „цар“ е щом е по-богат
А бедният народец, майко,
отново тегли… страшен глад.

Лицата бели - души черни.
И като стадо със овце.
Овчарят вълк е, с овча кожа.
Стани, Апостоле,че времето дойде!
maiaan

© Мая Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано овчарят ни чуе, да не вземем ние да се увълчим...
  • Прекрасно ! Овчарят вълк, с овча кожа. Права си но дали Апостола ще ни чуе.
    Добре е само това, че много често почнахме да се обръщаме към него. Дано
    се случи и за нас чудото да останем в родината ни.
  • Идеално!
  • Благодаря!
  • Дано, дано стане! Поздрав за стихотворението.
Предложения
: ??:??