Днес
Какви ли песни не изпях за тебе?!
Възкръснала от огън и вода.
Научих се да дишам и живея
в тебе, моя слънчева земя.
Научих се да вярвам сляпо
на твойта сила, вяра, свобода.
Но се загубих някъде в безкрая,
разтърсена от злата ти съдба.
Не съм си и помислял да избягам
от тебе, майко - Българска земя.
И нищо, че съм беден, гладен,
и нищо, че съм още млад.
В гори зелени погледът ми спира,
в нивята златни, къпани с роса.
Балкана гордо сан опира,
море синее, в слънчева мъгла.
Не съм ли ти показвал колко много
обичам, браня, българската чест.
Едната чест остана, майко, само,
а другото лежи… погребано и днес.
Кумири, идоли, къде са всички?
Днес всеки „цар“ е щом е по-богат
А бедният народец, майко,
отново тегли… страшен глад.
Лицата бели - души черни.
И като стадо със овце.
Овчарят вълк е, с овча кожа.
Стани, Апостоле,че времето дойде!
maiaan
© Мая Ангелова All rights reserved.
