Днес

11.09.2016 г., 22:31 ч.

Поезия » Друга

527 0 4

Здравей, смутено мое Днес!

Какво ли носиш ми? Не зная...

Но викам те: Излез! Излез

от ъгъла на тая стая

и довери ми се. Сега

хвани ръката ми полека,

изпей ми своята тъга.

Дано така ти стане леко!

Да седнем малко, мое Днес.

И аз тъгите си да кажа.

Надежда плаха, без адрес

се свива сива на паважа.

Ела! Със теб ще я спасим,

любов и дом ще ù предложим.

Със нова рокля, с бляскав грим

във нечие Утре ще я сложим.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.