Днес
Здравей, смутено мое Днес!
Какво ли носиш ми? Не зная...
Но викам те: Излез! Излез
от ъгъла на тая стая
и довери ми се. Сега
хвани ръката ми полека,
изпей ми своята тъга.
Дано така ти стане леко!
Да седнем малко, мое Днес.
И аз тъгите си да кажа.
Надежда плаха, без адрес
се свива сива на паважа.
Ела! Със теб ще я спасим,
любов и дом ще ù предложим.
Със нова рокля, с бляскав грим
във нечие Утре ще я сложим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
