11 сент. 2016 г., 22:31

Днес

693 0 4

Здравей, смутено мое Днес!

Какво ли носиш ми? Не зная...

Но викам те: Излез! Излез

от ъгъла на тая стая

 

и довери ми се. Сега

хвани ръката ми полека,

изпей ми своята тъга.

Дано така ти стане леко!

 

Да седнем малко, мое Днес.

И аз тъгите си да кажа.

Надежда плаха, без адрес

се свива сива на паважа.

 

Ела! Със теб ще я спасим,

любов и дом ще ù предложим.

Със нова рокля, с бляскав грим

във нечие Утре ще я сложим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...