17.02.2017 г., 19:45

Днес

463 0 4

ДНЕС

 

Днес никой не щади злодея в мен.

Със тънки устни някой ще просъска –

от завист и от злоба вдъхновен –

забравил за човешката си същност.

 

Аз знам, че любовта лекува мрака,

но този мрак е толкоз наслоèн,

че никой днес не вижда в него знака

„СТОП” – път да даде на утрешния ден.

 

Злодеят в мен човърка обществото –

днес няма нито срам, нито морал

и влачим във душите си теглото...

Човекът в нас отдавна е умрял!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...