17 февр. 2017 г., 19:45

Днес

467 0 4

ДНЕС

 

Днес никой не щади злодея в мен.

Със тънки устни някой ще просъска –

от завист и от злоба вдъхновен –

забравил за човешката си същност.

 

Аз знам, че любовта лекува мрака,

но този мрак е толкоз наслоèн,

че никой днес не вижда в него знака

„СТОП” – път да даде на утрешния ден.

 

Злодеят в мен човърка обществото –

днес няма нито срам, нито морал

и влачим във душите си теглото...

Човекът в нас отдавна е умрял!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...