Днес мама не плете дантели
Днес мама не плете дантели,
разприда само тишината.
А времето отне ѝ пламъка,
със който срещаше ятата.
И птиците не носят радост
във старческата самота.
Под стряхата е толкоз тихо,
не вият лястовиците гнезда.
Пристъпва бавно и полека,
в помътнелите очи - тъга.
Далечна песен на авлига,
заглъхва в тази тишина.
Днес мама не плете дантели,
разприда само тишината.
Усмихва се, когато сутрин
в очите ѝ надникне светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Василева Всички права запазени
