Jun 5, 2019, 4:42 PM

Днес мама не плете дантели 

  Poetry » Other
369 1 6

Днес мама не плете дантели,

разприда само тишината.

А времето отне ѝ пламъка,

със който срещаше ятата.

 

И птиците не носят радост

във старческата самота.

Под стряхата е толкоз тихо,

не вият лястовиците гнезда.

 

Пристъпва бавно и полека,

в помътнелите очи - тъга.

Далечна песен на авлига,

заглъхва в тази тишина.

 

Днес мама не плете дантели,

разприда само тишината.

Усмихва се, когато сутрин

в очите ѝ надникне светлина.

 

© Виолета Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??