Днес мама не плете дантели,
разприда само тишината.
А времето отне ѝ пламъка,
със който срещаше ятата.
И птиците не носят радост
във старческата самота.
Под стряхата е толкоз тихо,
не вият лястовиците гнезда.
Пристъпва бавно и полека,
в помътнелите очи - тъга.
Далечна песен на авлига,
заглъхва в тази тишина.
Днес мама не плете дантели,
разприда само тишината.
Усмихва се, когато сутрин
в очите ѝ надникне светлина.
© Виолета Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
