Днес небето е само за двама!
Ти ли разплака небето,
че със него поплаках и аз?
Тебе в дъжда му усетих,
и дочувах в oлуците глас,
който навън ме покани
да танцувам, в дъждовни реки.
Днес небето е само за двама!
Днеска обич от него вали!
И се втурнах - мокър до кости
със плътта си, от теб да сбера.
Гладки струи със устни докосвах
и прегръщах се с капки вода.
И те пих. И в очите те плисках.
Сбирах те в шепи. Попивах в коси.
И танцувахме двама сред локви сребристи.
Бяхме две лодки в пенливи реки.
И тогава внезапно небето олекна.
Облегна гърба си на цветна дъга.
Беше ти - съвършенно вълшебна,
беше се свила във мойта ръка.
И понесох те бързо към вкъщи.
Към дома си... и свойто сърцe.
Цялата тебе, с всичките пръски,
точно на мен подари те небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
