20.06.2008 г., 16:32

Днес видях Любовта

1.1K 1 23

Аз съм част от дървото зад блока.

Дишам с него във всяко листо.

Аз съм част от небето.

От облака.

Част от капката дъжд.

И парче от пръстта.

Аз съм част от реката.

И от морската пяна.

Част от гларуса,

порещ вятъра в мен.

Аз съм свита в перата му.

И надничам в окото му.

Аз съм част от земята.

И от днешния ден.

Аз съм в теб.

Направлявам ръцете ти.

Аз съм мисъл в главата ти

и солена сълза,

разтопила сърцето.

Аз проблясвам в очите ти.

И звуча във смеха.

Аз съм думите,

премълчани и казани.

Аз съм здрачът, прелял в тишина.

Аз съм пейката в парка.

И старецът,

седнал в двора под сянката

с книга в ръка.

Аз съм кучето, тичащо в кръг.

И детето, играещо с пясъка.

Аз съм синята кофичка.

И зеленият път,

водещ нанякъде...

....

Аз съм част от живота.

Аз съм част от света.

Аз съм атом. И космос.


... Днес видях Любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...