Днес за 5 минути бяхме хора
... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа,
сетне върза трупчето с каиш – да го кара на екарисажа,
беше то любимец на квартала – много умно, мило и добро,
махаше към мен с опашка бяла – малка топка чорлаво габро,
цапаше ми всичките фланелки, викаше ме сетне – да перем,
с него даже щракнахме си селфи с моя допотопен джиесем,
с кокалчета хранех го на двора, спеше ми край пътните врата.
Днес за пет минути бяхме хора, млъкнали в лицето на смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
