Днес за 5 минути бяхме хора

26.10.2022 г., 10:15 ч.

Поезия

173 3 3

... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,

и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,

пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,

две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,

край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа,

сетне върза трупчето с каиш – да го кара на екарисажа,

беше то любимец на квартала – много умно, мило и добро,

махаше към мен с опашка бяла – малка топка чорлаво габро,

цапаше ми всичките фланелки, викаше ме сетне – да перем,

с него даже щракнахме си селфи с моя допотопен джиесем,

с кокалчета хранех го на двора, спеше ми край пътните врата.

Днес за пет минути бяхме хора, млъкнали в лицето на смъртта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.