14.12.2024 г., 22:58

Днешният ден

454 1 8

Оставих на врабеца трохи на перваза.

Шепа трошици… срещу живот!

Молих се за приятел. За негово здраве.

Но с гълъба вчера си тръгна…  

Защо?

 

Пореден подарък - днешният ден.

Благодаря за него! На Бог!

Дори ако днес си до смърт уморен,

усмихни се, кажи:

Благодаря ти, Живот!

 

Днес разплитаме житейските ребуси.

Утре – отново изникват стени….

Щом хлябът, радостта и проблемите

споделени са,

по-леко се диша. Нали?  

 

А докосна ли някого с днешния стих,

с думите ми – скрити убежища,

не е напразно. Макар кратък миг,

денят, оцелява,

нахранен с надежда.

 

Днес е така. За утре не зная…

С обич и пръст пак замесен. И нов!

Призори с теб ще го срещнем на прага

С простите думи:

Благодаря ти, Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...