Днешният ден
Оставих на врабеца трохи на перваза.
Шепа трошици… срещу живот!
Молих се за приятел. За негово здраве.
Но с гълъба вчера си тръгна…
Защо?
Пореден подарък - днешният ден.
Благодаря за него! На Бог!
Дори ако днес си до смърт уморен,
усмихни се, кажи:
Благодаря ти, Живот!
Днес разплитаме житейските ребуси.
Утре – отново изникват стени….
Щом хлябът, радостта и проблемите
споделени са,
по-леко се диша. Нали?
А докосна ли някого с днешния стих,
с думите ми – скрити убежища,
не е напразно. Макар кратък миг,
денят, оцелява,
нахранен с надежда.
Днес е така. За утре не зная…
С обич и пръст пак замесен. И нов!
Призори с теб ще го срещнем на прага
С простите думи:
Благодаря ти, Любов!
© Даниела Виткова All rights reserved.
