Дневникът на един млад беладжия -3
Баба ме е хванала здраво за ръката.
Дърпа ме към себе си, но е в шок горката.
Кучето ни гледа право във очите.
- Скрий се зад гърба ми! Хайде, бързо, Мите!
Чантата отваря тя да извади нещо.
Спрей ли там е скрила? Става ми горещо.
Но разбирам - друго е нейното желание.
Иска баба кучето с нещо да нахрани.
Сещам се, че снощи мама прави баница
и в една кутия сложи в мойта раница.
То без страх се взира, сякаш е разбрало.
Кой го храни? Милото, само бой е яло!
Своята опашка вече е подвило.
Ах, къде кутията майка ми е скрила?
Ето я, напипах я, в ъгъла от дясно.
Бързо я отварям. Спуска се! Ужасно...
Хвърлям му я цялата. Нека се засити.
Лакомо преглъща. Имам и бисквити!
Може за гладника те да са десерта.
Лапа ги светкавично - втора, трета... пета!
- Хайде, Мите! - баба ми вече е спокойна.
- Да вървим, момчето ми, с теб при баба Койна.
Значи тъй се казва тази нейна леля.
Тръгваме от гарата. Крачим с Мери смело.
Но за всеки случай, често се обръщам.
Следва ни! Не иска вече да се връща.
Мърляво е, слабичко и с очи кафяви.
Сякаш с тях ми казва: - Как да те оставя?
Само ти единствен, Мите, ме нахрани"!
(Честна дума, каза името разбрано!)
Много скоро баба къщата открива
Схлупена е някак, даже малко крива.
Петльо с три кокошки крачи важно в двора.
Крушата е свела клони от умора.
Орехът се перчи с плодове големи.
- Ха, добре дошли сте! Тъкмо сте навреме!
Тутманик-душичка баба ви омеси.
Туй, Марийка беше. Ти, дете, от где си?
Слагам очилата да те видя, чедо.
Аз и се представям. По лицето бледо
някаква усмивка леко засиява.
От долапа вади тя да ни гощава
мляко във гърненце. Сякаш е цедено.
- Мите, идвай вече! Я, седни до мене!
Но ръце изми ли? Бързо - на чешмата!
- Мери, тя къде е? - В двора, под асмата.
Вън излязал вече, кучето съзирам.
- Хей, приятел, пак ли тука те намирам?
Ниската ограда лесно е прескочил.
От корито каменно той водичка лочи.
- Тутманик ядеш ли, гладен ли си друже?
Някой трябва с речник май да ми услужи.
От езика кучешки нищо не разбирам.
Свива се в краката ми и за миг замира.
После скача пъргаво. Иска да го гушна.
- Все се бавиш, Митенце! Пак си непослушен!
Кучето отвръща и: Джаф! Не го обиждай!
С мене си играе. Ти нима не виждаш?
Баба онемяла е. После се съвзема.
- Знаех, че белята аз с тебе ще си взема!
- Не гонете кучето, нека да остане.
Имах си пазач един, но почина лани.
Баба Койна милва го и не се страхува.
- Сякаш че са братчета с мойто, ми се струва.
И сълза с престилката бърза да изтрие.
- Има ли си име? Да го кръстим ние.
Мери го поглежда мило и разнежено.
- Беше мъжко моето. Викахме му Вежен.
До върха със дядото ходеха двамина.
Все след него тичаше. Бяха си дружина.
Влизаме във стаята. Масата ни чака.
Баба Койна гребва мляко два черпака,
дето от козичката днес е надоила.
И огромен краешник в него надробила,
новото си куче бърза да нахрани.
- Нека ни обикне Вежен. И остане!
Следва:.....
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Зиги, много си мил! И аз го прочетох сега за лека нощ, бях се поотдалечила от него и донякъде забравила. Стана ми хубаво, че си се върнал тук. Дано интересът ти не загасне и продължиш нататък със същото любопитство и желание!🙏
-
Какво прекрасно творение да прочета преди лягане! 😊 Много мило, много ми хареса!!
-
Рени, прощавай, че не съм видяла коментара ти и едва сега ти отговарям! Не го приемай като обида, дано мълчанието ми не прекъсне интереса ти към Митето!💕
Наде, продължаваме ли маратона?
Правиш ме щастлива, благодаря ти!💕 -
Топло и обичливо, като теб, Марийче.
-
"Кой го храни? Милото, само бой е яло!"
Колко човещина , наследствена и възпитателна:“““ -
И аз съм се наредила на опашката, в очакване да се " излюпи". Дано осигуря достатъчна топлина на яйцата на вдъхновението, Мони! 🐔
Благодаря ти! ❤️ -
Много мило! Чакам следващата част 🤗
-
Силви, твоето вълнение ме радва и ми действа като аплодисменти.
Благодаря ти, мила!🍀 -
Чакам следващата част, Мари. Чета приключенията с вълнение.
-
Пепи, най-лесно ми е да напиша тези истории. Увличат ме и го правя с удоволствие, но до издаване не
знам как и кога ще стигнат. Дошло е времето да се" родят", а за после нека помисли късметът 🍀
Благодаря и на теб, и на Юри за категоричната подкрепа!🌻🌼🌻 -
Много ми допадат, а от опит знам - и на децата, приказки и разкази в стихотворна форма. Дано с мечетата и този беладжия достигне по-скоро до аудиторията си!
Поздравления!
("То без срах се взира, сякаш е разбрало. - една техн,грешка - изяла си буква Т) -
😀👍😊!
-
Благодаря ви за подкрепящите коментари, Стойчо и Деа!🌻 Ще се постарая да поддържам интереса на читателите и по-нататък в Дневника, приятели!🤗
-
Тъй като водиш действието от второ лице и вплиташ диалози с бабата; ставаме свидетели на разсъжденията на малкият юнак,което прави текста забавен и лек за четене!
Поздравления, Мария! -
Мари, толкова любов и топлина има в твоите истории! 💖
На опашката съм за следващата част
-
Всички се нуждаем от обич ❤️ и сме щастливи, когато я намерим!
Благодаря ти, Цветенце! 🌹
Дени, страхотно е, че с такова нетърпение приятелите ми в сайта чакат като теб продължението на Дневника! Прегръщам те с благодарност!🤗 -
Мария, историите са забавни, но и много поучителни-за глада, за любовта към животните, състраданието, децата и любимата ми баба.
Еми, страхотна си! -
❤️ Каквото и да кажа, Мари, не би се сравнило с емоцията, която ми донесе! Възхитително е, мило, топло, толкова много обич събрана в няколко очички ❤️ Благодаря ти за прекрасната поезия и човечността! 🌹
-
Тези истории стават, според мен, не само за лека нощ. Казах го, защото те и двамата чакаха миналото лято следващата приказка от поредицата за мечетата, Момчиле.
-
А , може би - да пеем " Аз съм Сънчо ..." ?
-
Ето, че пак си имате приказки за лека нощ, Бри и Жоро!🌻Радвам се, че ви харесват!
-
Много мило...
Поздравявам те. -
И днес се посветих на Митето. Той не би ме оставил на мира, ако не ми разкаже новата си история в дневника. Аз само я стенографирам. Негова е заслугата!🌻
Благодаря ви, Момчил и Ники!🍀 -
Нямам търпение за продължението Мери!
Става все по-интересно и забавно! -
... Нарочно направих втори прочит , само и само да се усетя още веднъж на 100 % в кожата на Митака ... Върна ме назад , когато сме си играли на Топчета , Гоненица , Стражари и Апаши и пр. , и пр. непонятни за днешната младеж занимания .... Чакам с нетърпение - да дойде продължение !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
